Какво да правите, ако учителят е прекалено строг

След родителите, учителят е другата важна личност, която формира характера на детето. Той може да му помогне да върви напред и да не се страхува от трудностите, а може и да го смачка. Връзката, която детето установява с учителя си, ще повлияе значително и на неговото бъдещо образование, поради което е от съществено значение между тях да има доверие. Създадените взаимоотношения са отправна точка, която ще му помогне да намери своя път в живота. Но трябва да има уважение и от трите страни – учител, дете, родители. Ако някъде връзката се къса, нужно е да вземете мерки навреме, за да не се окаже после прекалено късно.

Най-честата грешка на родителите

За да има конструктивен диалог, родителите никога не трябва да оспорват работата на преподавателя пред детето и не бива да смятат, че знаят повече от него (освен, ако самите те не са учители и то по точно този предмет). Проблемът е, че много родители несъзнателно започват да се съмняват в качествата на преподаването, убедени, че познават по-добре детето си, което естествено, е най-умното, най-знаещото, най-можещото. Това не помага на детето. Родителите наистина познават най-добре децата си, но в ролята им на техни деца, а не на ученици. Тоест връзката е различна. За да върви детето напред, трябва на първо място да има разбирателство между родители и учител, тези две страни да си сътрудничат, за да печели третата – детето. От съществено значение е родителите да зачитат динамиката на преподаване, без да я критикуват пред детето. Ако има нещо, с което не са съгласни, трябва да разговарят директно с учителя. Но е важно да се внимава да не бъдат объркани двете роли – тази на майката и/или бащата, и тази на учителя.

Снимка: Shutterstock

Хармонично сътрудничество

Добре е родителите да се свържат с учителя и да поговорят с него за характера на детето, затрудненията му, страховете му и очакванията. Така преподавателят ще може да реагира по адекватен начин в конкретна ситуация, а няма да заподозре детето в съвършено различно поведение. Постепенно той ще свикне да разчита невербалните сигнали, че то изпитва дискомфорт или има нужда от повече разяснения по материала. Така няма да бърза да подценява детето или да реагира агресивно, а ще подходи с търпение и разбиране. Това ще помогне на детето да се успокои и да стане по-уверено, което веднага ще се отрази и на резултатите му в училище.

Внимавайте обаче да не се намесвате твърде често и при всяко затруднение. Достатъчно е да се срещнете и разговаряте веднъж с учителя, а не да го търсите при всяко оплакване от страна на детето.

Не използвайте тези изречения

Когато разговаряте с учителя, забравете за тези изречения, защото те не помагат за изясняване на ситуацията, а могат още повече да я влошат.

„Тревожа се, когато го оставям в училище“

Това може да се разтълкува и като липса на доверие от ваша страна в учителя. За него подобно твърдение е доста унизително.

„Детето не обича да идва на училище“

Това е доста категорично заявление, което се разбира като: „Вие сте виновен“. Ако имате притеснения по този въпрос, много по-деликатно би прозвучало: „Мислите ли, че детето ми се справя добре или има някакви затруднения?“, което дава възможност на учителя да ви отговори.

„Не ми харесват методите ви“

Това си е вече открито обявяване на война. Подобно изречение обезценява ролята на учителя и поставя родителя на пиедестал, от който той високомерно наблюдава преподаването. Не е ваша работа да давате указания. Ако нещо не ви допада, по-добре потърсете причините за проблема.

„Мисля, че имате по-различно отношение към детето ми“

В това твърдение има сериозен намек, че учителят проявява предпочитания. Дори и да харесва някои деца повече от други, не бива да го изтъквате, защото така се чувства контролиран и притиснат. И това не е добре за детето, тъй като то ще отнесе последствията. Добре е да се знаят и спазват границите, дори учителят да ви дразни.

„Има твърде много домашни“

Това е критична преценка, която, казана по този начин, не дава възможност за диалог, а принуждава учителят да се защити. По-правилно е да споделите: „Детето ми се затруднява да направи всичките си домашни“.

Снимка: Shutterstock

„Тази оценка не е честна“

Така опитвате да заемете мястото на учителя. А и не сте били в часа, за да знаете как действително се е представило детето. Възможно е то да се е притеснило и да не е показало всичките си знания. Затова е важно да си сътрудничите. Може да попитате учителя дали има възможност детето да поправи оценката си и върху какво да работи, за да успее. Така и той ще може да бъде полезен, а детето ще се мотивира.

„Не завърши есето, защото имаше тренировка“

Подобни фрази предполагат, че за вас спортът е по-важен от училището. Това неминуемо ще подразни учителя и той ще добие грешна представа за важността на различните ангажименти на детето. Да, понякога може да се случи то да не успее, защото е имало тренировка. Но не бива да се превръща в навик.

„Детето скучае в клас“

Подобно изречение омаловажава работата на учителя, защото така го обвинявате, че не се справя и уроците му не са интересни. Много по-конструктивно би било да кажете: „Детето ми казва, че има проблеми с поддържането на вниманието, бихте ли му помогнали да намери начин да се концентрира?“, оставяйки отворена дискусията с учителя.

Снимка: Shutterstock

„Преместете детето ми, защото съседът му пречи“

Напълно възможно и да е така, но не е ваша работа да се намесвате в отношенията в класа, освен ако не подозирате нещо по-сериозно. Ако детето наистина има проблем, нека то само помоли учителя да го размести.

„Ще сменим училището догодина“

Това е ултиматум, който трябва да се избягва, дори и да планирате такава промяна. Така автоматично ще настроите учителя срещу детето и то ще учи в напрегната среда. Ако причината за преместването е наистина в учителя, а не защото сменяте адреса си, по-добре запазете спокойствие и замълчете, изчаквайки края на годината. Или преместете детето още сега.

По материали от Mamma sto bene